Съдовете за варене на чай са окачени на работното му място и предизвикват постоянно интереса на клиентите.

"Събирам чайници от пет години. Интересът към тях е спонтанен и е предизвикан от клиенти и приятели, както и от вида на изделието. Този пункт за вторични суровини е последна спирка, след която даденият предмет отива за претопяване, а чайникът е спомен за домашния уют, който трябва да бъде съхранен", обясни 37-годишният мъж.

На работното си място Димитров е изложил около 800 чайника, а останалите са прибрани.

"Трябва да ги пренаредя, тъй като мястото ми е ограничено. Имат нужда и от почистване. Правя го периодично, но те постоянно събират прах, предвид мястото, в което се намират", каза още Димитров, който почти всеки ден обновява колекцията си.

Повечето от чайниците са емайлирани, има и медни, както и от хром. Съдовете са произведени предимно в България, Русия и Румъния, но има и германски и австрийски.

Най-старият чайник, който притежава, е произведен в България през 1937 година.