До съдебния казус се стига, след като общинските администрации в Разград и Русе също отхвърлят искането на И.Х.А.

Съдът посочва, че неудобството от различията с имената на неговите близки и регистрираните партиди на битовите му сметки “не представляват важно обстоятелство по смисъла на закона”. Не било проблем и че познати се обръщат към него с турското му име.

55-годишният разградчанин обяснява, че през 1991 г. само майка му си върнала турските имена.
Българската му фамилия продължава да носи и неговата съпруга. Заради смесицата от имена в семейството ЕГН-то му било объркано и после коригирано. Той обаче приел за свои Д.Д.Д., както го наричали познати и роднини.

През 2004 г. по действащата законова разпоредба от община Русе административно му възстановили турско-арабските имена и му издали нов акт за раждане. Сега той решил, че трябва да направи обратното.

Според депутата от ДПС Четин Казак не става въпрос за случай, в който турското име на гражданина е върнато насилствено, за да се иска ново връщане на българското.

Пред “Труд” той коментира, че ДПС не планира законови промени, с които да разширят основанията за смяна на имена, тъй като това щяло да доведе до увеличаване на подобни искания.