Това пренасищане на академичен състав стана възможно след закриването на Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерски съвет през 2010 г. и заменянето й със закон, който позволява автономност на университетите в процедурите за хабилитиране.
Информацията беше изнесена от бившия министър на образованието Анелия Клисарова, цитирана от в. "Преса".
До 2010 г. при съществуването на ВАК не повече от 100-120 души ставали професори годишно и още толкова доценти, отбеляза Клисарова.
"Наводнихме се с професори", признава и шефът на акредитационната агенция проф. Боян Биолчев.
По данни на просветното министерство рекордьор за този период е Пловдивският университет, който е увеличил броя на професорите си почти една трета, следван от Русенския с 21% повече професори. В Софийския университет ръстът на хабилитирани лица е с 3.6%.
"От една страна, законът отговори на дългогодишните искания за опростяване и съкращаване на сроковете на процедурите за придобиване на научни степени и академични звания. От друга страна, липсата на общовалидни изисквания/стандарти за научните постижения, необходими за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност, доведе до значително ускоряване на тези процеси, без това да е обвързано с повишаване на научната продукция в институционален и национален мащаб", отбелязва просветното министерство в мотивите към новия вариант на Закона за развитие на академичния състав.
Проблемът е допълнително усложнен и от липсата на изисквания към научното жури, което определя присъждането на титлата, както и липсата на контрол над тези решения, пише още там.
Предложението на МОН включва въвеждане на общи национални критерии за това как се става доцент, професор и доктор на науките. Документът е качен на сайта на ведомството и до 7 февруари е в процедура на задължително обществено обсъждане. Стандартите предстои да бъдат разработени и ще залегнат в правилника за приложение на закона, след като мине през Народното събрание.
Информацията беше изнесена от бившия министър на образованието Анелия Клисарова, цитирана от в. "Преса".
До 2010 г. при съществуването на ВАК не повече от 100-120 души ставали професори годишно и още толкова доценти, отбеляза Клисарова.
"Наводнихме се с професори", признава и шефът на акредитационната агенция проф. Боян Биолчев.
По данни на просветното министерство рекордьор за този период е Пловдивският университет, който е увеличил броя на професорите си почти една трета, следван от Русенския с 21% повече професори. В Софийския университет ръстът на хабилитирани лица е с 3.6%.
"От една страна, законът отговори на дългогодишните искания за опростяване и съкращаване на сроковете на процедурите за придобиване на научни степени и академични звания. От друга страна, липсата на общовалидни изисквания/стандарти за научните постижения, необходими за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност, доведе до значително ускоряване на тези процеси, без това да е обвързано с повишаване на научната продукция в институционален и национален мащаб", отбелязва просветното министерство в мотивите към новия вариант на Закона за развитие на академичния състав.
Проблемът е допълнително усложнен и от липсата на изисквания към научното жури, което определя присъждането на титлата, както и липсата на контрол над тези решения, пише още там.
Предложението на МОН включва въвеждане на общи национални критерии за това как се става доцент, професор и доктор на науките. Документът е качен на сайта на ведомството и до 7 февруари е в процедура на задължително обществено обсъждане. Стандартите предстои да бъдат разработени и ще залегнат в правилника за приложение на закона, след като мине през Народното събрание.