Това пренасищане на академичен състав стана възможно след закриването на Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерски съвет през 2010 г. и заменянето й със закон, който позволява автономност на университетите в процедурите за хабилитиране.

Информацията беше изнесена от бившия министър на образованието Анелия Клисарова, цитирана от в. "Преса".

До 2010 г. при съществуването на ВАК не повече от 100-120 души ставали професори годишно и още толкова доценти, отбеляза Клисарова.

"Наводнихме се с професори", признава и шефът на акредитационната агенция проф. Боян Биолчев.

По данни на просветното министерство рекордьор за този период е Пловдивският университет, който е увеличил броя на професорите си почти една трета, следван от Русенския с 21% повече професори. В Софийския университет ръстът на хабилитирани лица е с 3.6%.

"От една страна, законът отговори на дългогодишните искания за опростяване и съкращаване на сроковете на процедурите за придобиване на научни степени и академични звания. От друга страна, липсата на общовалидни изисквания/стандарти за научните постижения, необходими за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност, доведе до значително ускоряване на тези процеси, без това да е обвързано с повишаване на научната продукция в институционален и национален мащаб", отбелязва просветното министерство в мотивите към новия вариант на Закона за развитие на академичния състав.

Проблемът е допълнително усложнен и от липсата на изисквания към научното жури, което определя присъждането на титлата, както и липсата на контрол над тези решения, пише още там.

Предложението на МОН включва въвеждане на общи национални критерии за това как се става доцент, професор и доктор на науките. Документът е качен на сайта на ведомството и до 7 февруари е в процедура на задължително обществено обсъждане. Стандартите предстои да бъдат разработени и ще залегнат в правилника за приложение на закона, след като мине през Народното събрание.