Това съобщи доцент Вера Николова от катедрата "География на туризма" в СУ "Св. Климент Охридски", цитирана от БТА.

В продължение на три месеца екип от СУ "Св. Климент Охридски" под ръководството на проф. Васил Маринов - ръководител на катедрата, и други преподаватели са направили проучване за състоянието на туризма в българския участък на река Дунав.

Студенти от университета са анкетирали 1100 круизни туристи, представители на местните власти, туристически предприемачи, местни жители в Белоградчик, Видин, Свищов, Силистра, Русе и Тутракан.

Резултатите от проучването показват, че през последните години все пак са увеличени заявките за акостиране на кораби на българския бряг на река Дунав. България се предлага като вид туризъм предимно от чуждите туроператори, а от българските най-активни на пазара са две.

"От ресурсния потенциал се предлагат основно "Белоградчишките скали" в Белоградчик, крепостта "Баба Вида" във Видин, "Ивановските скални църкви" в Русе, Велико Търново и Арбанаси", каза Николова.

Посетителите търсят основно за посещение обекти, свързани с европейци, които имат връзка с българската история.
Като пример тя посочи Елиас Канети и къщата му в Русе, която не е добре предлагана.

Освен това има атрактивни обекти, които въобще на се предлагат на туристите - резерватът "Сребърна", Дунавският етнографски комплекс в Тутракан, крепостта "Меджиди табия" в Силистра и други.

Неугледните сгради по българското крайбрежие, липсата на озеленяване и достъпност до крайбрежните алеи на река Дунав са другият сериозен проблем пред българския туризъм.
Според проучването в шестте българските общини туризмът е слабо развит отрасъл, който осигурява едва три процента от приходите.