Акад. проф. Самуил Рефетов стана "Почетен гражданин на Русе" и бе удостоен с титлата "Доктор хонорис кауза" на Русенския университет.

"За мен не е важно дали ще получа Нобеловата награда за медицина или не. Щастлив съм, че моите колеги от Академията за наука и изкуства ме намират достоен за това отличие. Напуснал съм 13-годишен родния си град Русе и сега признанието да стана почетен гражданин ме кара да се вълнувам", каза при пристигането си в Русе акад.Самуил Рефетов, цитиран от БГНЕС.

Самуил Рефетов е роден в Русе през 1937 година. На 13-годишна възраст семейството му имигрира в Белгия и от там в Канада. През 1969 г. той започва работа в Чикагския университет, където и в момента е професор по медицина, специалист по ендокринология, педиатрия и генетика.

Той е номиниран за Нобелова награда в областта на ендокринологията и генетика за откритието си на т.нар. Рефетов синдром, свързан с мутация на рецептора на щитовидния хормон.

77-годишният професор обясни, че при новородените са много чести болестите в щитовидната жлеза. Едно дете на 2500 новородени в целия свят има болест с щитовидната жлеза, повечето не могат да произвеждат хормона. От тях само при 20 на сто се познава причината.

"Причината е, че нямат хормона, но не се знае точно защо. И това е, което аз изследвам", каза професорът.

"Най-големият проблем в света е дефицитът на йод, защото йодът е един елемент, който е абсолютно нужен, за да се направи самият хормон. Има 300 млн. души, които живеят в зони, където няма достатъчно йод и има различна степен на дефицит на хормона. Сега разбираме, че има болести, при които хормонът съществува, но не може да действа, и тези заболявания не могат да се разпознаят при раждането", сподели за проблемите в своята област акад. Рефетов.

Той похвали колегите си в България, които имат изключително солидно образование, но са принудени да търсят работа в чужбина. А там ги вземат именно, защото са способни.

Акад.Рефетов коментира, че и в САЩ има проблеми с осигуряване на средства за научни изследвания, особено за младите хора, които искат да се занимават с научна работа.

По думите му конкуренцията за фондовете, които отпускат средства, е голяма. А другият проблем е, че фондовете ги дават за три години на младите учени. След три години трябва да се изискват нови фондове. И понеже младите ги е страх, не вярват, че ще могат да продължат така, напускат рано и отиват в индустрията, в частната практика.

"Това е проблем, който го има в целия свят. При нас в Щатите този проблем е по-голям, защото заплатата зависи от фондовете. Университетът не ви плаща. Вие вземате фондове за изследвания и ако правите 50 % изследвания, 50% от заплатата трябва да ви дойде оттам. Остатъкът, ако си лекар, е от пациенти или преподаване в университета", обясни акад. Рефетов.

По време на престоя си днес в Русе той участва в научна конференция в болницата, посветена на заболяванията на щитовидната жлеза, след което получи двете почетни титли.