Европа тази година отбелязва 20 години от демократичните промени и падането на тоталитарния режим в Източния блок, припомня bTV. Мрежата информационни центрове на Европейската комисия "Юръп Директ" избра да представи в западноевропейските градове началото на промените в България с уникални фотоси от първите открити протести на русенци срещу тоталитарния режим през 1987 г. и 1988 г. Събитията в Русе предхождат 10 ноември и символизират началото на края на тоталитарния режим. С участници в тези събития разговаряха Димитър Анестев и Благой Момчилов. Денят е 28 септември 1987 г. в центъра на Русе пред Партийния дом се събират десетки граждани, протестиращи срешу продължаващите седма година тежки обгазявания с хлор от румънския военен химически комбинат в Гюргево. Заради участието ни във Варшавския договор заводът не може да спре работа. Русенци вдишват отровните изпарения, децата страдат от тежки форми на астма и алергии, хлорът дразни очите, белите дробове и кожата, но проблемът е табу за БКП. В ден с огромно обгазяване, партията в Русе изкарва 10-годишни ученици на площада за тържеството за приемането им в пионерската организация. Ирина Йорданова е едно от тези хиляди деца. Докато на нея й връзват връзката, няколко линейки чакат дискретно в уличките отстрани. "И вече сме пионерчета, но не за много дълго, защото веднага ги махаме връзките и ги слагаме на носа и устата, за да можем да дишаме, по някакъв начин да ни предпазят", спомня си тя. Първият митинг минава плахо и се забелязва само от русенци, партията и държавна ситурност. Но на втория се събират над шест хиляди души. Този протест остава в историята като протеста на майките с количките. "Тръгнах по малките улички с количката, така че да заобиколя всички постови милиционери, които трябваше да ни отбъснат по домовете, за да не се съберем на площада. А под дюшечето стои огромен плакат", връща се в спомените си Надя Петрова, участник в протеста на майките с количките. "В деня на самия митинг Гриша Филипов бе в града. Той много се уплаши от това което видя. Имаше хиляди. шест хиляди. Той не очакваше да види толкова много омраза срещу себе си", казва още тя. Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщават за тези протести. Режисьорът документалист Юри Жиров обаче снима за студия "Екран". Филмът се нарича "Дишай" и изиграва огромна роля. "Цензулата беше и на входа и на изхода. Филмът можеше да се направи и след това просто да се сложи на рафта", заявява Жиров. Няколко месеца след протестите режисьорката Малина Петрова решава да организира в Дома на киното прожекция на филма "Дишай". Поканени са над 400 интелектуалци, журналисти, хора с анти-тоталитарно мислене. Денят е 8 март 1988 г. "И понеже филмът беше силен, той така наелектризира масите, че въпреки, както казваха всеки трети човек е бил агент на Държавна сигурност, въпреки това след прожекцията настъпи еуфоария и записване в такъв комитет...Русенският комитет, както го наричахме", разказва Георги Мишев, писател и председател на русенския комитет. Писателят Георги Мишев е избран за председател на комитета. За пръв път хора застават открито с имена, адреси и телефони под подписка. която е не само тема табу, ами руши и дружбата ни с Румъния, Съветския съюз и партньорите във Варшавския договор. "Нищо не можеше да ни уплаши. Казахме си - каквото ще да става. Знаехме, че в съседните улици по същото време имаше десетина джипки, с барети, въоръжени. По-късно разбрахме, че те са имали намерение да извършат арести", продължава Мишев. "Открита демонстрация на чувство за свобода, която изпитахме всички в този момент", казва още той. На другият ден филмът "Дишай" е забранен до настъпването на 10 ноември. "Но извън тази зала из София се движеха, да речем, поне хиляда души, открито настроени по този начин и декларираха своето мнение", казва Жиров. Така се основава Русенският комитет. Държавна сигурност веднага привиква на разпити много участници в протестите. Но в същото време се основава и още едно извънпартийно независимо гражданско сдружение- "Екогласност". Организират се първо три събрания в кино "Петър Берон". На 3 ноември 1989 г.няколко стотин активисти излизат открито по улиците и се подписват под петиция до Народното събрание за запазването на екоравновесието в Рила и Места. "В Българският народ вече имаше инстуиция, че системата - старата, комунистическата система се руши и че спиране няма. Че идва крахът на системата", заявява Мишев. След тези събития до падането на комунизма остават 7 дни.